Cabinet of curiosities, стая на чудесата или Wunderkammer, представлява колекция от забележителни предмети и е предшественик на съвременните музеи. Когато се появява през XVI в., е запазена територия за учени и крале. Първите подхождали практично – техните cabinets съдържали редки и ценни находки от естествения свят, геологията, археологията, етнографията... Колекциите на вторите, както подобава на владетели, били доминирани от естетиката и екзотиката и разточително заемали няколко зали.

С времето cabinet of curiosities се наложил като традиционен начин за представяне на лични колекции и забавление след вечеря, когато те ставали повод за разказване на фантастични истории, изпълнени с приключения. През Викторианската ера трендът преживял разцвет. Всеки уважаващ себе си принц, заможен търговец, учен притежавал витрина или стая на чудесата, пълни със съкровища. Куриози на природата, произведения на изкуството, ексцентрични подаръци от далечни пътувания, лични спомени – сбирката подчертавала не само социалния статус на куратора си, но вкуса и богатството на един любопитен ум.

Сред най-модернитe за времето си cabinets of curiosities е този на Оле Вормс, естествоизпитател, антиквар и личен лекар на датския крал през XVII в. Сбирката му е стряскащ микс от препарирани животни, човешки скелети, рунически текстове, етнографски трофеи и, разбира се, зъбат кит. В тази атмосфера Вормс редовно изнасял образователни лекции. Всъщност именно благодарение на „стаите с чудеса“ се ражда идеята за учение чрез забавление.

Позната на широката публика като автор и илюстратор на книги за деца („Зайчето Питър“, „Катеричето Лешничко“, „Глостърският шивач“, „Бебо Бенджамин“ и др.), в личния си живот Биатрикс Потър била и запален любител-миколог (който изучава царството на гъбите). Тя събира и прави илюстрации на лишеи и гъби, а с времето натрупва и изумителна колекция от изсушени екземпляри. В допълнение към микологията, тя е запленена от света на ентомологията (изучаването на насекоми) и ботаниката. По-голямата част от събраните от нея екземпляри още приживе са дарени на лондонския Природонаучен музей. Обект на гордост в дома й бил личният й cabinet of curiosities – пълен с вкаменелости и археологически артефакти.

В наши дни. Да хвърлим поглед на последния етаж на Рю дю Фобур Сент-Оноре 24 в Париж. Зад зелените плюшени завеси се крие Музеят на Hermes – един луксозен Cabinet of curiosities, посветен на коня, изтеглил каретата на бранда по пътя към успеха. Там Емил-Морис, трето поколение Ермес, подрежда огромната си колекция – стремена, седла, юзди, камшици, пътнически чанти от най-фина кожа, статуетки с конски глави от древни епохи, безценни картини на ездачи, изящен хартиен макет на екипаж с каляска, мини карети, дървено конче-люлка и още безброй чудати експонати, всеки – къс от мита за Hermes. И до днес, за да влезеш в тази стая, се изисква покана. Отворена е 24/7 само за креативния екип на модната къща – за да напомня славното минало и да вдъхновява бъдещето на Hermes.