Маракеш е като от приказките на Шехерезеда. Пиршество от цветове, ухания, звуци и емоции, които замайват сетивата. Задължителна дестинация за всеки себеуважаващ се пътешественик. Няколко дни не са достатъчни, за да опознаеш града, но с точния гид е възможно да се вземе максимума от неговото вълшебство. Следва кратък пътеводител за местата от нашия must see списък.

JARDIN MAJORELLE
Съвсем естествено първо се отбиваме в градинaтa на Мажорел. Превърналa се в икона на Маракеш, на живо тя категорично оправдава репутацията си на райско кътче в забързания прашен град.

В историята на Jardin Majorelle са вплетени съдбите на няколко култови личности. Нейн създател е французинът Жак Мажорел, художник по професия и ботаник по душа, който през 1923 г. се сдобива с парче земя в сърцето на медината и там, в продължение на четири деситилетия култивира една от най-красивите ботанически градини в света. През 1931 г. в ландшафта на зеления оазис е интегрирано и ателието на Мажорел, изградено в духа на кубизма по проект на Пол Синоар. Боядисват фасадата му в кобалтово синьо, което става толкова емблематично за мястото, че с времето си извоюва собствено име – Majorelle Blue. Твърди се, че вдъхновението за цвета идва от облеклото на номадския народ туареги в Сахара, известни и като „сините хора на пустинята“. Техните тъмносини дрехи и тюрбани, според някои, са знак на състоятелност, а според други – предназначени да прогонват злите духове...

Превъртаме лентата до 1980 г. Мажорел е загинал трагично пoчти двайсет години по-рано, а градината му е пуста и занемарена. Новите й собственици смятат да я бетонират и превърнат в луксозен градски хотел. Съдбата обаче е отредила друго на Jardin Majorelle. „Пристигайки в Марекеш, Ив и аз, бяхме напълно съблазнени от красотата и магията на града. Не очаквахме, че ще се влюбим в малката, мистериозна градина, боядисана в цветовете на Анри Матис... Години по-късно, съвсем случайно попаднахме във владение на това бижу и се заехме да го спасим.“ Така Пиер Берже описва ролята, която с Ив Сен Лоран играят в историята на градината. С огромна страст и отдаденост те възстановяват предишния блясък на Majorelle. Отварят вратите на владението си за широката публика, а ателието на художника превръщат в музей, посветен на берберските изкуства и занаяти.
Когато златното момче на модата умира през 2008 г., прахът му е разпилян на това любимо негово място.

Nota bene: Планувайте визитата си така, че да бъдете сред първите посетители на градината сутрин. В противен случай рискувате да се редите на oпашка на всяко кътче, достойно за Instagram.

musée YVES SAINT LAURENT marrakech (mYSLm)
В съседство на Jardin Majorelle се намира музеят на Ив Сен Лоран. Отворено съвсем отскоро, през 2017 г., мястото е несравнимо преживяване за феновете на модната къща, както и за почитателите на съвременната архитектура.

Историята на Maison Yves Saint Laurent остава в архивите на модата с впечатляващата траектория на своя успех – резултат от гениалността на младия Ив и невероятната му способност да улавя духа на своето време и да го трансформира в главозамайващ и дори революционен котюр. Още от самото начало на YSL дизайнерът и неговият партньор Пиер Берже имат прозорливостта да съхраняват оригиналните модели, скици, кройки и аксесоари, поставяйки по този начин основата на фондация Pierre Bergé-Yves Saint Laurent.

Не просто ретроспекция, включваща основни модели от творчеството на YSL – късото моряшко палто, роклята Мondrian, „le smoking“ и сафари сакото, постоянната изложба на музея е пътешествие в света на дизайнера. Петдесетте изложени модела, подбрани от огромната колекция на фондацията, предлагат оригинална интерпретация на работата на кутюриера, с акцент върху важните за него теми и вдъхновения: Masculine-Feminine, Black, Africa, Morocco, Imaginary Voyages, Gardens и Art...

Word of advice: Музеят не е kids или пък husband friendly. Разгледайте го самостоятелно и на спокойствие, най-добре след като сте попрочели нещо за модната икона. В противен случай - има вероятност да останете разочаровани.

ДЖАМИЯТА KOUTOUBIA И ПЛОЩАДА JEMAA EL-FNA
От XII в. насам минарето на най-голямата джамия в Маркеш хвърля сянката си върху площада Jemaa el-Fna. Със своите 70 м. височина, Koutobia се извисява над всички останали сгради в медината и се вижда от всяка точка на града. Типичен образец на мавританската архитектура, джамията е построента от червеникав марокански камък, но за разлика от джамиите по нашите земи, има само едно минаре. Любопитно е да се знае, че дървеното скеле, подобно на бесилка, което стърчи на върха на всяка джамия не е временен строителен елемент (както си мислихме), а има важно предназначение – хоризонталната му греда е поставена така, че сочи свещената Мека.

Минарето на джамията Koutobia е увенчано и с низ от месингови топки. Древна легенда разказва, че навремето те били направени от чисто злато – „подарено“ на джамията от съпругата на султан Алмохад Якуб Ал Мансур. Строгият господар разтопил бижутата й като наказание, след като я сгащил да си хапва тайно по време на постите за Рамазан.

На един хвърлей разстояние от джамията се намира площадът Jemaa el-Fna – бермудски триъгълник за туристите, в който попадаш в плен на змииукротители, амбулантни търговци или обикновени измамници. Нашият допир с това място се изчерпа с няколко транзитни преминавания през него с тук-тук – напълно достатъчни, за да усетим екзотичната атмосфера, която цари там.

To be continued...