
A Table to Die For
(изкуството да сервираш театър)
Вярвам, че една добре подредена маса може да бъде също толкова интересна, колкото и храната върху нея. Дори и повече. Което вероятно не е най-подходящото признание, когато си поверил кетъринга на победител в Hell’s Kitchen.
Но точно така се случи.


За тазгодишния Хелоуин поканих шеф Станислав Иванов да се включи в страховития проект. Той се зае с храната, аз – с декорацията, а фотографът Марияна Стоянова разказа историята през обектива си. Нарекохме проекта A Table to Die For.


МАСАТА КАТО СЦЕНА
Винаги съм харесвала театралния елемент в подреждането на маса. Не говоря за официалния етикет, нито за безупречно съчетани сервизи и прибори. По-скоро за възможността да създадеш обстановка и драматургия, които предизвикват любопитство още преди да е сервирана храната.


За Хелоуин това означава да си позволя декорации, които едва ли бих сложила на масата за обикновена вечеря. Сухи клони, черепи, зловещи създания под стъклени похлупаци и достатъчно свещи, за да направят електрическото осветление напълно излишно.
ОТ ЕВТИНО ДО ЕФЕКТНО
Покрай подготовката започнах и поредицата видеа Cheap to Chic: Halloween Edition, в които експериментирам с достъпни материали и предмети от масовите магазини. Целта не е непременно да спестя пари, а да покажа колко различно може да изглежда сценографията за Хелоуин след малка намеса.


Една от декорациите например направих от шепа кестени, няколко готварски шишчета и стъклен похлупак. Получиха се странни създания, които биха били съвсем на място върху прашните рафтове на стар природонаучен музей. Или в кабинета на учен със съмнителна репутация.
ХРАНАТА КАТО ГЛАВЕН (ХОРЪР) ГЕРОЙ
Кексчета, които те наблюдават с кървясали очи, желета със съмнителен вид и малиново сорбе, стичащо се като кървава следа по ръба на десерта – меню, което със сигурност би допаднало на семейство Адамс.


Автор на тези кулинарни „ужаси“ бе не друг, а шеф Станислав Иванов. Победителят в Hell’s Kitchen бе успял да превърне иначе апетитни лакомства в нещо, към което първоначално подхождаш с известно недоверие. Но зад необичайните форми, смелите цветове и стряскащите детайли се криеше истинско кулинарно удоволствие. Защото е сравнително лесно да отвратиш някого с вида на едно ястие. Далеч по-голямо майсторство е да го накараш да поиска втора порция. Особено когато първата те е гледала право в очите.


ЗАД ОБЕКТИВА
За снимките преобразихме ICONIC Studio в нещо средно между снимачна площадка на филм на ужасите, ресторант и кабинет на ексцентричен колекционер. Накратко – точно каквото си представях.

И докато аз продължавах да добавям по някой „последен“ детайл, фотографът Марияна Стоянова улавяше онези моменти, които правят една снимка вълнуваща – танца на сенките, играта на светлината, чудатите създания под стъклените похлупаци. И, разбира се, храната.


Резултатът е тази необичайна фотоистория, в която се надявам да откриете вдъхновение за собствените си експерименти с подреждането на масата – независимо дали празнувате Хелоуин, или просто ви се иска да направите следващата вечеря по-изненадваща.
