Икона на модернистичната архитектура от XX век, вила Е-1027 е проектирана и построена от Айлин Грей между 1926 и 1929 г. в Рокбрюн-Кап-Мартен, на югоизточното крайбрежие на Франция.

Родена в богато ирландско семейство, Айлийн Грей учи изкуство първо в Лондон, а по-късно и в Париж, където се установява за постоянно през 1907 г. Избягала от ограниченията на викторианска Ирландия, тя прегръща бохемския живот във френската столица. През 1922 г. отваря собствена галерия – Jean Désert, в която представя мебели и текстил, създадени в сътрудничество с различни майстори и занаятчии. С времето дизайнът ѝ става все по-семпъл и изчистен, отразявайки нарастващия ѝ интерес към модернизма.

Подобно на други емблематични къщи от епохата на модернизма – проектирани от Льо Корбюзие, Валтер Гропиус и други пионери – E-1027 се отличава с бели стени, големи прозорци, плосък покрив и индустриални елементи в конструкцията. Но подходът на Грей е по-нежен, игрив и чувствен от строгия функционализъм, характерен за движението. Тя внимателно изучава взаимодействието между дома и природните елементи, като отчита движението на слънцето и промените в светлината през деня. За да наблюдава строителния процес отблизо, Айлийн дори лагерува на място по време на изграждането на вилата.

Грей създава E-1027 за своя любим – френския архитект Жан Бадовичи. Самото име на къщата кодира тяхната връзка: E за Eileen, 10 за десетата буква от азбуката J (Jean), 2 за B (Badovici) и 7 за G (Gray). Тя му подарява вилата заедно с цялото обзавеждане, проектирано специално за нея.

Интелигентни, функционални и естетически издържани, мебелите, създадени от Айлийн Грей за E-1027, се превръщат в емблеми на модерния дизайн и ключова част от архитектурната концепция на къщата. За Грей обзавеждането не е допълнение към архитектурата, а нейно естествено продължение – всяка мебел е проектирана в пряк диалог с пространството, светлината и ежедневните нужди на обитателите. Сред най-известните примери са креслата Transat и Bibendum, които се произвеждат и до днес.

Наред със свободностоящите мебели, дизайнерката създава и множество вградени елементи – шкафове, рафтове и трансформиращи се повърхности, които оптимизират пространството и подчертават нейната отдаденост на многофункционалния и човекоцентричен дизайн.

Част от обзавеждането на морския дом е и малката хромирана регулируема масичка – гениална в своята простота и едно от най-разпознаваемите произведения на Айлийн Грей. Adjustable Table E-1027 е проектирана като изключително практичен обект, който може да се използва както до леглото, така и в дневните пространства или на терасата. Благодарение на телескопичната си стоманена конструкция, височината ѝ може лесно да се регулира, а кръглият стъклен плот създава усещане за лекота и въздушност.

Когато съвместният живот с Жан Бадовичи се оказва невъзможен, Айлийн напуска Maison au bord de la mer и оставя всичко зад себе си. С едно изключение – Adjustable Table E-1027.

Льо Корбюзие, близък приятел на Бадовичи, често посещава вилата след раздялата му с Грей. Подтикнат, според мнозина, от завист към таланта на ирландската дизайнерка, той започва да рисува фрески върху белите стени на къщата, често докато е гол. Повечето от тях са еротични и изобразяват абстрактни човешки фигури. Айлийн е дълбоко потресена от това оскверняване на нейния минималистичен дизайн, но остава безсилна да го предотврати…

Историята на вила E-1027 е сложна, драматична и изпълнена с обрати. Тя надживява любовта между Айлийн Грей и Жан Бадовичи, бива „осквернена“ от Льо Корбюзие, превръща се в нацистка мишена по време на Втората световна война, а през 80-те години – в сцена на обилно гарнирани с дрога и алкохол партита. В крайна сметка, вилата е откупена и реставрирана от Conservatoire du littoral през 1999 г., за да заеме отново достойното си място в историята на архитектурата.