

The Eames House
(известна още като Case Study House No. 8, къщата на семейство Иймс е икона на модерната архитектура от средата на 20-ти век)
Докато търся адреса ме обзема чувство за нереалност. Сякаш се разхождам из страниците на албум, посветен на следвоенния модернизъм. На Chautauqua Blvd, номер 203, ме посреща стъклена постройка със стоманена конструкция: две отделни сгради – жилищна част и студио, разделени от малко патио. Структурата е застинала в края на зелена поляна, загърната от гъста редица евкалиптови дървета.

“Прилича на Мондриан в рамка от евкалиптови клони!”, възкликвам в момента, в който погледът ми обгръща фасадата. Жената, която проверява резервацията ми, се усмихва. Явно не съм първата с подобна реакция.


Формата на постройката – проста, двуетажна кутия – противоречи на изтънченоста в разпределението на интериора. С двойната височина на всекидневната, вътрешно второ ниво за спалните и флуидните си пространства, къщата сякаш е въплатила основните принципи на модернизма.


“Прилича на Мондриан в рамка от евкалиптови клони!”, възкликвам в момента, в който погледът ми обгръща фасадата.
Буквално съм се залепила на един от прозорците в стремежа си да попия интериора до последния детайл. На ум прехвърлям имената на мебелите, превърнали се в икони на дизайна, чийто оригинали виждам вътре. Мястото изглежда така, сякаш собствениците са излязли за малко и всеки момент ще се върнат: свежи цветя, лични вещи, дребни сувенири от семейни пътувания. Цари артистичен безпорядък. Междувременно кураторката не спира да разказва историята на дома: къщата на семейство Иймс е една от двадесет и петте, които са изградени по задание на списание Arts & Architecture. Чарлс се влюбва от пръв поглед в парцела и залага всичко, което притежават, за да го купи. Първоначалният проект е изготвен през 1945 г., но поради следвоенния недостиг на материали, изграждането му се забавя с цели три години, през които Чарлс и Рей опознават имота и решават да променят архитектурата. Поръчаните за оригиналния дизайн единадесет и половина тона желязо са стриктно преизчислени така, че за новата постройка не достига само една стоманена греда.

Семейството се нанася в къщата в навечерието на Коледа през 1949 г. и двамата живеят там до края на живота си. Чарлз умира през 1978 г. Рей почива на същата дата десет години по-късно, а домът им остава почти непокътнат. Сред личните вещи, които намират в него е и следното писмо. „Почти на 34 години съм, отново съм сам и нямам пари – обичам те и искам да се оженя за теб много, много скоро“, така архитектът предлага брак на младата художничка и дава начало на изключителния им съвместен професионален и семеен живот.

