Излизаме за момент от виртуалната реалност на едноименната платформа, създадена от Мария Гальова-Джурова, за да влезем във физическата реалност на нейния дом, и да установим, че едното и другото разказват по сходен начин истории за дизайна, за вкуса, за предметите, с които се заобикаляме, за това как те променят живота ни и нас самите, за емоцията и за удоволствието от взаимодействието с тях.

„С еднаква страст обичам финия порцелан и грубите керамични съдове. Върху шкафа във всекидневната съм подредила предмети от различни краища на света – старо българско гърне, свещници и фруктиера от Мароко, свещник-петле от Португалия.“

Докато разговаряме, Мария е седнала в едно от любимите ѝ кресла. В дома ѝ има и второ, много подобно на това, но малко по-голямо. Достатъчно е само историята на тази винтидж двойка да ви разкаже Мария, за да усетите начина, по който преживява предметите, открива ги, стига до тях и ги настанява в живота си.

Купила е двете кресла преди години от OLX. Попада на тях случайно, докато търси мебели от 60-те. „Открих ги в една панелка в Младост. Момчето, което ги продаваше, ми разказа, че работел в строителна бригада и правили ремонт на някакво ателие. Вместо да изхвърли столовете, ги приютил. Толкова исках да разбера кои са хората, на които са принадлежали... Предполагам, че са правени по поръчка. Първо купих само едния, другият бе в по-лошо състояние. Цяло нощ не спах. Мислех си, че не трябваше да ги разделям, че са принадлежали на двойка, която очевидно е имала хубав съвместен живот, за да си направи кресла по поръчка – за нея и за него. На другата сутрин отидох да взема и второто. Надявам се, един ден да науча цялата им история.“

В селекцията от винтидж мебели и аксесоари, която виждаме във виртуалната Casa Maria, разпознаваме точно този неин вкус, темперамент, емоционална реакция към формата и историята. „Селекцията е специфична и се състои от предмети, които биха намерили място в собствения ми дом. Цената или търсенето на данен артикул не са водещи при избора ми. Давам си сметка, че вероятно това не е най-добрия бизнес подход и може би дори звучи егоцентрично, но това е положението“, през смях разказва Мария.

Вместо син ангел, над Casa Maria бди син омар. Чаровният знак и всичко зад него се появяват преди няколко години, когато върху света се стовари изпитанието на пандемията, а Мария подобно на повечето от нас, затворени по домовете си, се вижда захвърлена сред морето на свободното време. Водила изключително динамичния и изпълнен с творчество, графици и крайни срокове живот на човек, посветил се години наред на лайфстайл списания (Bravacasa и Amica), изведнъж се оказва сред тиха безбрежност. За да не потъне, изважда пособията за рисуване, купува си глина, усъвършенства се в готвенето. Сред всичко това покълва и идеята за Casa Maria –онлайн платформата, която разказва истории с предмети. „Всеки един предмет оставя своя отпечатък върху ежедневието ни, а историята му е част от неговата същност, цялост и ценност. Иконите на дизайна са се превърнали в такива по някаква причина, следствие от сложна мрежа от връзки, и е хубаво някой да ти разкаже всичко това.“

Мария е красива, с широка ослепителна усмивка, грациозна и замайващо космополитна. Тя е от хората, които се чувстват прекрасно във всяка точка на света, стига да са заобиколени от красиви неща. Но все пак основата на географията на живота й са Бургас, Лос Анджелис и София. В Бургас е израснала. В Лос Анджелис е живяла 12 години, там е учила интериорен и графичен дизайн, там се връща отново и отново като към част от себе си. В София е нейното настояще, семейството й, домът й. „Въпреки всичките години, прекарани в Ел Ей, ми трябваше време да поулегна, да натрупам опит, да седна пред компютъра на списание Bravacasa, да изгледам много интериори, за да прогледна за нещата, които са били на една ръка разстояние. Сега по друг начин виждам Лос Анджелис.“

Опитът я учи, че добрият дизайн е този, който е устойчив във времето, че не е нужно да следваш сляпо трендове, че дори и когато поверяваш дома си на интериорен дизайнер, не бива да се изгубваш в процеса, защото домът е твоето място и трябва да изразява твоята същност. „Домът ми има много лица – всяка стая носи отпечатъка на различен етап, емоция или вдъхновение. Той е като мен – един ден може да съм супер цветна, друг ден – класически строга.“ Всъщност домът й е артистичен микс от съвременен дизайн, винтидж акценти и много изкуство, декоративен, многопластов, непрекъснато променящ се – за 14 години, претърпял три ремонта и доста повече аранжировки: „Нормално е, самите ние се променяме“, казва Мария.

В миксирането на съвременен дизайн с винтидж предмети намира ключа към това да направиш интериора по-неочакван, да създадеш интрига, да развълнуваш. „В почечето случаи те са изработени много по-прецизно от съвременните. За да си позволиш подобно качество на съвременен мебел, трябва голям бюджет. С парите, с които можеш да си купиш винтидж предмети от страхотни материали и с майсторска изработка, днес можеш да си купиш в най-добрия случай IКЕА. Не ме разбирайте погрешно – голям фен съм на ИКЕА, но нещата са несравними, когато става дума за издържало на времето качество.“

Наясно е, че купуването на секънд хенд е въпрос на културна настройка и в крайна сметка на въображение. Не става дума за финансова ограниченост, а да инвестираш в нещо, с което да направиш личното си пространство по-специално. „Много млади хора са ми клиенти – 25-26-годишни, завършили навън, пътували от малки, имат вече необходимото наслагване.“ Първото нещо секънд хенд, което тя самата купува, са две порцеланови чаши от прочутия Императорския завод за порцелан в Петербург с емблематичната синьо-бяла декорация. Пристигат в оригиналната си кутия, никога не използвани. „Истината е, че аз също ги ползвам рядко. Например когато съм си взела вана, сложила съм си маска на лицето, имам цялото време на света, не ме преследва мисълта за краен срок, тогава мога да си налея чая в тази чаша, за да стане удоволствието пълно“. Наскоро при поредното си отиване до Щатите, се прибира в България с още императорски петербургски порцелан. „Любимо занимание е да ходя на estate sales – отиваш рано сутрин, редиш се на опашка, но влизаш в невероятни къщи и ако имаш късмет, попадаш на истински находки.“

За да направиш тези находки част от живота си, да се грижиш за тях, да ги оставиш да ти носят радост… А после, после може да отвориш пътя им към някой друг…