

Ловци на съкровищa
(мини гид в света на second hand пазаруването с Алекс Захариева, Мира Лазарова и Жаклин Гочева-Кайл)
Пътищата ни с Алекс, Мира и Жаки са се кръстосвали по най-различни поводи, но любимата ни пресечна точка е страстта към винтидж и second hand модата, и по-специално малката Facebook общност, наречена IN&OUT. В следващите редове съм събрала откъси от разговорите си с тях по „нашата” тема, в които те споделят своите маршрути, вдъхновения и съкровища.


Александра Захариева
(създател на IN&OUT)
@inout.theconcept.store
IN&OUT е неразделна част от живота ми вече 4 години. Групата е моята по-красива паралелна реалност. Покрай нея срещнах много стойностни и интересни хора. С времето тази наша малка общност се превърна в един жив организъм, който заживя своя собствен живот – много приятелства се зародиха там, много находки се обмениха, а най-хубавата част са нашите събития/базари, на които имаме възможността да се срещнем наживо с хората от това виртуално пространство.
Спомням си усещането, което ме обзе, когато за първи път прекрачих прага на една втора употреба до Централна гара – почувствах се като малко дете в Disneyland в огромното хале, заредено до горе с купища дрехи и аксесоари. Tръгнах си триумфално с чифт класически сини дънки Levi’s и кубинки Dr. Marten. Оттогава трябва да са минали поне десетина години, но любовта ми към този вид пазаруване сякаш става все по-голяма с времето. Това е моята shopping терапия – имам ли някакви проблеми, стресова ситуация или просто ако ежедневното натоварване ми дойде в повече – почти сигурно е, че ще последват нови попълнения в гардероба ми.


„Челната позиция в моя second hand wish list е отредена на една oversize чанта, тип торба, на Louis Vuitton – моделът е Noe. И да не забравяме жадувания Rolex Datejust 31mm...“
Може би най-големият „трофей“ в моята vintage колекция е чанта на Louis Vuitton, с която се сдобих от известна наша оперна певица. Моделът й е Excentri Cite и се среща доста рядко, защото отдавна е спряна от производство. Най-хубавата част е ароматът й на парфюм и кожа, който може да те накара да пишеш истории... Друга любима находка са слънчеви очила на Gianni Versace – колекция FW94. „Намериха“ ме по стечение на обстоятелствата на един наш базар и струваха нещо като 10 лв. Със сигурност са били любими и на предишната им собственичка и съответно не са в топ кондиция, но за мен са съкровище, което обичам да ги слагам при специални поводи. Притежавам и едно брокатено синьо сако, тип пижама, на H&M Studio, което купих от „Фестивал на реките на София“ преди 3-4 години. Нося го постоянно и го комбинирам с какво ли не. Съдбата, в лицето на член на IN&OUT, ми донесе и панталона към него и сега разполагам с целия сет, който задължително е в куфара ми, когато пътувам.
Комбинация от фактори ме карат да купувам second hand, но водещ е стремежът към опазване на околната среда и намаляване на консумацията на fast fashion. Когато избирам, преценявам първо материята, а след това бранда и състоянието на артикула. Не гледам като на инвестиция на дрехите и обувките, понеже ги сменям твърде често. Ако харесам нещо, го купувам без много да мисля – втора бройка едва ли ще изскочи. С времето се научих да не се привързвам прекалено към вещите, а да ги ползвам, докато ми носят радост, а след това с лека ръка да ги предам нататък, за да заживеят нов живот при друг собственик.
Пазарувам основно в IN&OUT, едно квартално second hand магазинче и Vestiaire Collective. Предпочитам да купувам дрехи директно от хора в групата, защото намирам за много приятно усещането да знам точно кой ги е носил преди мен. Имам любими „продавачи“ – фен съм на техния стил на обличане и на марките, които предпочитат. Това е и най-ценното нещо за мен в IN&OUT – на практика пазаруваш не само дрехи, но и хора…


Мира Лазарова
(журналист)
@anotherwaymira
За мен second hand пазаруването е хазартно приключение, treasure hunt, който много ме разтоварва и провокира. Харесвам тръпката да намеря нещо изключително. Мисля, че няма как да имаш интересен и индивидуален гардероб без да миксираш с дрехи, които се намират само на такива места. Те изпращат директно в други епохи, във филми, имат история и характер, които една нова дреха няма как да притежава.
Не помня първaтa ми second hand покупка. Най-вероятно е било нещо от Мария в Ecru. Нейното място е по-скоро клуб, отколкото магазин. Самата тя е жена с изключителен финес и вкус към дрехите, които са вечни. Удоволствие е да я срещнеш, да говориш с нея.
Палто на Prada, което купих за нещо като два лева е най-голямото vintage съкровищe в гардероба ми. Черно, с кожена яка, капитонирано отвътре… Имам го поне от десет години. Също и чанта от крокодилска кожа – просто изумителна – в нея бяха останали дори сертификатите за автентичност. В списъка на любими попадения влизат също така винтидж шал на Hermes, един много фин черен пуловер от baby алпака, лек като паяжина, както и чанта от 60-те, която много напомня на Birkin Bag.


„Не бих казала, че пестя средства като купувам second hand, защото с времето човек рафинира вкуса си и търси все по-редки и забележителни предмети и аксесоари. Но този начин на пазаруване внася неповторимо присъствие в гардероба, в пространствата, в които живея.“
Брандът на даден артикул е от значение, но не е водещ фактор, когато пазарувам. При дрехите винаги ме води материята. Обичам класиката, рядко проявявам екстравагантност. Когато реша да го направя играя с бижутата. В гардероба ми има много кашмир, коприна и лен. Почти нямам дрехи от изкуствени материи, освен някакви пайети, защото съм фен на този тренд. Харесва ми докосването до истински хубава дреха. Обичам да нося сака и често си купувам мъжки, обикновено Sartorial. Имам чанти, които определено са добра инвестиция.
Търся буквално навсякъде. Няма как да съм на непознато място, без значение дали в България или по света, и да не обиколя пазари, магазини за винтидж артикули, антиквариати. Все повече променям съотношението на дрехи към вещи за дома в полза на съдове, панери, килими, керамика, интересни бижута. Гардеробът ми става все по-семпъл.
Покрай този вид пазаруване съм се запознала с много готини хора. Имам няколко любими жени от Facebook групата IN&OUT (много живо място, което върши чудесна работа на всички), от които най-интересна за мен е Жаклин Гочева. Наскоро купих една нейна пола, което е странно ако човек познава двете ни, защото сме толкова различни като фигури и размери. Тя обаче я беше носила веднъж, на някаква сватба, но като рокля. Изключителна дреха, която все още не съм облякла, защото имам таен план за нея.


Жаклин Гочева-Кайл
(дизайнер)
@acqueline.jgk
Израснала съм в Берлин, където second hand пазаруването отдавна е норма, така че не ми е било нужно да се „пречупвам“ или пък да надмогвам някаква стигма, за да се ориентирам към този вид shopping. Много добре си спомням първата second hand покупка – трябва да е било преди 15-20 години, именно в Берлин. Едно уникално кожено рокерско яке, което буквално скъсах от носене, впоследствие преправих на елек, а след години подарих на приятелка, която все още го облича от време на време.
Най-голямото съкровище в гардероба ми е винтидж копринена риза на Escada с уникална кройка от майка ми. Всъщност, повечето ми любими артикули са наследени от нея. Тя е моят извор на вдъхновение, и то не само в този контекст. Когато навърших 27, баща ми ми подари неговия часовник Raymond Weil, по който се захласвах още като дете – най-накрая го бях заслужила! Така Raymond Weil се превърна в мини-мания и това постави началото на моята малка колекция (до момента са четири) от часовници на марката.
До скоро челната позиция в моя second hand wish list бе отредена на Hermes Birkin Bag. Казвам „до скоро“, защото от известно време съм горд собственик на тази модна икона.


„Като става дума за любими находки, не мога да не спомена и една Saddle Dior Tote Bag от ерата на Галиано за Dior, с която се сдобих от оторизиран second hand магазин в Берлин. И досега отказвам да я почистя от следите на времето, защото обожавам винтидж патината. Чантата не само е много красива, но е и изключително рядко срещан модел, за разлика от малките Saddle Bags, които сякаш са навсякъде.“
Когато избирам каквото и да било на първо място се ръководя от материята. На второ, трето и четвърто – също. Инвестирайки в second hand артикули освен, че си позволявам качествени материи на много добри цени, правя и своеобразен statement към свръхпроизводството в модния бранш. Разбира се, когато бях млада и зелена съм купувала какви ли не „изкуственяци“, но в крайна сметка човек се учи от опита си. Точно заради некачествените материи съм носила подобни дрехи не повече от един-два пъти – неудобни са, запарват и щипят.
Имам собствена дефиниция за добра инвестиция, но тя не е толкова в смисъла на бранд или цена, а по-скоро от гледна точка на носимост и комбинативност на съответната дреха/аксесоар в дългосрочен план. Не съм от хората, които скачат на трендове. По-скоро залагам на класически модели, които просто комбинирам по различен начин и пак съм в крак с настоящето. Не купувам с идеята да препpодавам, но ако все пак съм инвестирала по-висока сума в даден артикул задължително взимам под внимание и бранда, защото в много случаи това е гаранция, че след време, ако решиш да се разделиш с покупката, може реално да монетизираш първоначалната „инвестиция“.
Моят основен източник на винтидж находки всъщност е майка ми, която има уникален стил и страхотни дрехи най-вече от 80-те години, когато живеехме в Австрия. Ето, че няколко десетилетия по-късно, аз с най-голямо удоволствие нося нейни неща от тогава. Удивително е колко релевантни изглеждат на фона на модата днес!
Други любими източници за този вид пазаруване са:
Ecru Second Hand Shop на Мария, която е страхотна и има невероятен нюх към хубави, естествени материи и за мен винаги е удоволствие да притежавам нещо от нея.
Mania, където разнообразието е огромно и шансът да попаднеш на нещо специално е много голям.
Vestiaire Collective е идеалното място за пазаруване ако търсиш нещо конкретно. Рай за по-високия клас артикули.
IN&OUT – обожавам малката общност, която се е обединила около тази FB група, както и отношението на мацките към каузата като цяло. Място, което ми е донесло не само супер находки, но и много добри приятелства. Най-милият случай е свързан с рокля, която бях запазила за себе си. В коментарите под поста прочетох молбата на една жена, която търсила точно този артикул от месеци за племенницата си и би дала мило и драго да й достави това удоволствие. Реших да й подаря роклята и оттогава сме много близки извън групата. Вярвам, че емоциите, които ни носят дрехите и как решаваме да ги оползотворим в крайна сметка са по-важни от самите тях.